Казвам се Красимир Христов. Всичко около мен провокира интереса ми. В тази връзка не подминавам нищо, което заслужава внимание. Няма значение в каква сфера на познанието, няма значение доколко е обяснимо. Трудното и интересното за мен започва после – да разнищя това явление, въпрос или проблем. Не винаги ползвам установения инструментариум, защото това ме принуждава да откривам отново колелото (макар в това да има голям чар). В търсенето на отговор често се самообразовам. Старая се да не повтарям известни вече подходи, защото те неминуемо ще ме доведат до известни вече резултати. Когато си задавам въпрос, винаги, преди всичко се старая да го защитя с някаква логика, а не само и единствено с непоклатимите доказателства. Не винаги мога да приложа емпиричен път на анализи, защото мисълта ми често се рее в имагинерното, хипотетичното, предполагаемото. При това въобще не ме интересува произхода на идеята, подозрението за нейното възникване, дали е на религиозна, технологична или каквато и да е друга основа. Избистрянето на всичко това се случва много по-късно, когато осмисля проблема. Е, тогава мога и да го отхвърля като несъстоятелен или нелогичен. Дори мога да вкарам всичко това в някаква скала на надеждност или актуалност. Но винаги остава някаква неудовлетвореност от не докрай изчерпателното анализиране. В никакъв случай не претендирам за категоричност в съжденията. Готов съм на дискусии и помощ в развиването на анализите по повдигнатите въпроси. Самият аз предлагам само размисли по интересните за мен въпроси. Това съм аз.

   Тук ще публикувам размисли по въпроси, които вълнуват всички ни, но малко от нас се замислят защо е така. Бъдете снизходителни, все пак аз съм само изследовател - любител.

Който иска да сподели свои размисли, спокойно може да ползва блога ми.