За библията, вярата и живота
Колко много въпроси остават без отговор. Колко много неща около нас ни озадачават, вдъхновяват, стимулират В случая с библията нещата може би са подобни. Тук се получава нещо, което ме озадачава. След като коментара на книгата се поддържа от натрапени тълкувания, защо ги приемаме за достоверни? Според мен те са с цел да обединят хаоса от притчи, сказания, метафори и какво ли не още, за да подкрепят една догма, в която сляпо трябва да вярваш. А що се отнася до убежденията... Не знам дали има господ. Не го изписвам с главна буква, защото по този начин бих изразил вярата си в него. Знам, че има природа, знам, че има физични, химични, термодинамични, обществени и още какви ли не закони, на които се подчиняваме. Щем не щем. Това обаче ни убива. Може би това е една от целите на природата - да унифицира мисленето, за да го насочи, фокусира към нещо, което ние още не знаем. Тази гъвкавост на природата се подкрепя и от едно любопитно обстоятелство. Човек се ражда абсолютно неук. Невежеството започва да избледнява едва към седмата година, когато обществената система е създала традицията да се тръгва на училище. При животните не е така. Още от раждането си прохождат, още от раждането си започват да комуникират, още от раждането си добиват значителна самостоятелност. Още от раждането си те вече имат значителни знания. А на човека за всичко това му трябват години. Интересно... Ами ако си представим, че никога не е имало и няма религия, че никога не е съществувала Библията? Към какво тогава щяха да се насочат разсъжденията ни, какво щеше да обсеби мозъкът ни, какво щяхме да критикуваме? Дали това не е начинът да централизираме обществената си подчиненост и да насочим разума в исканата посока? И дали тези, които бягат от тази координатна система не са истинските творци, реализираните гении? А обществото съществува само за да има на какво да се облегнат те и да бъде до известна степен коректив на създаденото от тях...
"И по-простичко е човек да извлече мъдрост от това, което съществува, вместо да разпалва фантазиите си и да се изгубва в тях." Започвам с този цитат от Вашето мнение. Звучи като бумеранг. Това, което съществува според Вас, въобще не е доказано, просто на човек му се иска да е така, защото тази вяра го освобождава от напрежението да търси, да фантазира. Защото ако я нямаше човешката фантазия, нямаше да ни има и нас. Фантазията е стремеж към съвършенство, към разгръщане на творчеството, към непрекъснато духовно обогаряване. Човек е търсещо същество и нищо не може да го спре в стремежът му да се развива. Аз извличам мъдрост от всичко, което ни заобикаля. И ако не го споделя с другите, значи нищо не съм направил. Така сме устроени - учим се един от друг. А престъпникът може да стане по-добър ако осъзнае грешката си. Затова са затворите. Това, което Вие наричате покаяние, аз го наричам осъзнаване на грешката. Но това го прави средата - мрачната, подтискаща, угнетяваща среда на затворническата действителност. Впрочем такъв е бил животът на човечеството векове наред. Това е довело до създаването на една красиваприказка
Красивата приказка е удобната утеха, че все ще се намери някой, който да ни реши пробленмите, да ни приласкае, да ни обича, да напълни със смисъл живота ни. "Може би" използвам сравнително често. По този начин изразявам уважението си към събеседника, като подсказвам, че се съобразявам с неговата позиция, но си имам и моя. Искрено се надявам, че не съм засегнал чувствата Ви. И за финал - има само Природа. Всичко, каквото си намислите, го има в нея. Затова я пиша с главна буква. Радвам се, че споделих това с Вас.
Не-разбира се , не сте засегнали чувствата ми, достатъчно коректен сте, което е приятно. Нали просто разсъждаваме? Ето-сам казахте , цитирам Ви :"Непрекъснато духовно обогатяване". А Бог е Дух. Не знам всъщност Вие какво вложихте в този израз "духовно", но мен това ме води към духът в човека. Вярата се занимава точно с духовното ни усъвършенстване - с това, да бъдем добри, да се обичаме един друг като братя, да изкореняваме злобата, ненавистта, завистта, гордостта и да обновим вътрешният си човек, никога да не отговаряме на злото със зло... А това е вътрешна работа и самонаблюдение, което не пречи на човек да се занимава с наука, занаяти или каквато и да е професия. Аз също се радвам, че споделих това с Вас.