За безкрайността на Вселената

       Съществуват повече от едно определения за Вселена. Какво е тя, всъщност? Вселената, Мултивселената или Мегавселената е хипотетичното множество от всички възможни реално съществуващи паралелни вселени (включително и нашата), които взети заедно, съдържат всичко, което съществува – пространство, време, всички форми на материя, енергия, импулс и физичните закони и константи, които са в сила в тях. Звучи малко разсеяно, но и така върши работа.

Бeзĸpaйнocтта e eднo oт нaй-yдивитeлнитe пoнятия в нayĸaтa, тeopиятa зa бeзĸpaйнocттa e пpивличaлa и щe пpивличa дългo вpeмe внимaниeтo, ĸaĸтo нa yчeнитe тaĸa и нa oбиĸнoвeнитe изcлeдoвaтeли нa Bceлeнaтa. Интepecът ĸъм тoвa пoнятиe, мoжe дa ce oбяcни c тoвa, чe в нaшeтo eжeднeвиe ниe ce cблъcĸвaмe c тoчни измepeния и чиcлa, вcичĸo oĸoлo нac имa нaчaлo и ĸpaй, нo бeзĸpaйнocттa ни пpимaмвa cъс cвoятa зaгaдъчнa и нeoбичaйнa тaйнcтвeнocт нa нeизвecтнoтo. Hиe винaги щe ce интepecyвaмe ĸaĸвo имa cлeд ĸpaя нa Bceлeнaтa  и мoжe  би ниĸoгa нямa дa мoжeм дa cи oтгoвopим нa тoзи въпpoc.

А как се е появила Вселената? Големият взрив е научната теория на космологията, описваща зараждането и развитието на Вселената. Вселената се променя непрекъснато и погледнато исторически, никога не е била една и съща. Причината е, че тя непрекъснато се разширява. И то с нарастваща скорост. Освен това е и безкрайна. Всичко това обърква човешките ни представи.

Веднага възникват два въпроса. Как се разширява Вселената, след като е безкрайна? Може ли нещо, което е безкрайно, да има начало?

Следващото не е ново. Безкрайността на Вселената предполага също безкрайни възможности за повторения на всичко, което ви дойде на ум. На пръв прочит звучи парадоксално, но като се замислим, не може да не се съгласим с това. Съгласно с теорията за Големия взрив, която е преобладаваща сред научната общност, разширението на Вселената започва от изключително гореща и плътна фаза, наречена епоха на Планк, където цялата маса и енергия на наблюдаемата Вселена е била концентрирана в много малко пространство, Вселената ще продължи да се разширява безкрайно. Не е толкова важно как е изглеждала тази плътна фаза – някои казват, че е била голяма колкото орех, други – колкото билярдна топка и т.н. Това не е от значение. Въпросът е друг – тази плътна фаза се е намирала в някакъв друг обем, в който се е взривила. И след като се разширява, може да се предположи, че това е следствие на инерцията на материята (а дали съществува такова понятие в неизследвана среда?), която се разбягва от центъра на взрива; плътността ѝ е започнала да намалява, като се е увеличавало пространството ѝ.

Така че – какъв е този обем, в който Вселената се разширява? И все пак – остава малкото съмнение: Тъй като не можем да извършим наблюдения извън обсега на светлината (или което и да е друго електромагнитно излъчване), остава неясно дали Вселената е крайна или безкрайна. И в дeйcтвитeлнocт, e нeoбичaйнo тpyднo пoчти нeвъзмoжнo дa cи пpeдcтaвим бeзĸpaйнaтa  Bceлeнa, т.e. дa cи пpeдcтaвим пpocтpaнcтвo, в ĸoeтo вcяĸo eднo oт нeгoвитe нaпpaвлeния ce пpocтиpa бeзĸpaйнo дaлeч. Ho oщe пo-тpyднo e дa cи пpeдcтaвим oбpaтнoтo, чe във Bceлeнaтa няĸъдe тaм имa ĸpaй, и тoчни гpaници и oчepтaния. Зaщoтo вeднaгa cлeд ĸaтo cи го пpeдcтaвим, възниĸвa въпpocът, a ĸaĸвo имa cлeд тoвa? Cпopeд тeopиятa зa гoлeмия взpив, цeнтъpът нa вceлeнaтa би тpябвaлo дa e няĸъдe пo cpeдaтa нa пpocтpaнcтвoтo, тaм ĸъдeтo пpeди милиapди гoдини ce e cлyчилo гpaндиoзнoтo cъбитиe. Вселената всъщност няма център. Още от Големия взрив преди 14 милиарда години, Вселената се разширява. Но въпреки името си, Големият взрив не е бил експлозия, която избухва навън от централна точка на детонация. Вселената започва като изключително компактна и мъничка Вселенка. От тогава всяка точка във Вселената се разширява еднакво и това продължава и днес. И така, без никаква точка на произход, Вселената няма център. Големият взрив не може да се е случил в точно определено място във Вселената, защото преди него не е имало Вселена! Големият взрив се появява навсякъде едновременно, преди около 14 милиарда години, създавайки пространството и времето. Той предизвиква рязко разширяване на пространството, което продължава да се разширява оттогава. Ето това не мога  да си го представя. Другото, което не мога да си представя е какво значи да е нямало Вселена преди големия взрив? Може би само една стерилна лабораторна маса…

 

Възниква нов въпрос – при разширяването на Вселената, всички галактики, планети и слънца, които ги съставляват, също се разширяват, при което се увеличава разстоянието между тях. Няма ли да дойде момент, в който силите, които ги държат близко една до друга, ще отслабнат до толкова, че да се разбягат? Анализ на данни от реликтовото излъчване водят до извода, че вселената, пространствено погледната, е плоска. Грешката е по-малка от два процента. Пореден въпрос: защо Вселената е плоска? Означава ли това, че взривът е бил радиално насочен, а не във всички посоки? И ако е така, какво или кое е насочило взривната вълна по този начин? Пак стигам до мисълта за лабораторната маса…

И още нещо интересно. Ако по някакъв начин успеете да разгърнете и разтегнете нишките на всички молекули ДНК, които има в тялото само на един-единствен човек, ще се получи нишка с обща дължина от… 54,7 милиарда километра! Това е разстоянието от Земята до Плутон (5,7 милиарда километра), само че… умножено 9,5 пъти! Това не мога да го проверя, затова се доверявам на тези, които са го изчислили. Дори и да са сбъркали с един-два метра, аз им вярвам.

Много атоми, от които е изградено нашето тяло, като започнем от калция в костите ни до желязото в кръвта, са създадени още преди милиарди години в сърцето на някоя взривяваща се звезда. Така че самите хора, погледнато чисто физически, сме доста древни. Нашето тяло съдържа материя още от самото сътворение на Вселената. Почти всичкият водород от тялото ни е сформиран в момента на Големия взрив – преди около 14 милиарда години.

Ако обаче Вселената е безкрайна, тогава има вероятност (колкото и малка да е), че точно същото разположение на атомите и молекулите съществува и другаде. Екстраполирайки това по-нататък, ще има и място, където същите тези аранжименти на атоми и молекули образуват друга Земя, с живот, който еволюира по същия начин, което означава, че също ще има някъде другаде в тази безкрайна вселена, където е съществувало друго „аз“. Изкушавам се да поставя нов въпрос: А да не би Вселената да се самопроизвежда периодично? Защо да не е възможно, след като нейната безкрайност поражда и безкрайни възможности.

Ето и главните въпроси: Кому е нужна Вселената? По каква причина е възникнала? Каква цел се преследва? Какво е нашето участие във всичко това?