За интуицията и времето
Човекът се различава от другите бозайници само по разума, който притежава. И тук като че ли се крие един парадокс. Става въпрос за следното. Като че ли липсата на разум се компенсира от интуицията. Мисля, че ще се съгласите с мен, че смисълът на живота за всяко живо същество е продължаване на вида. Следвайки тази аксиома, нормално е да допуснем, че именно разума е призван да помогне за постигането му. Тук като че ли стигам до едни мои стари идеи, но погледнати от тази гледна точка, те вече придобиват нов смисъл. Докато при човека интуицията е спомагателен инструмент, подпомагащ вземането на решение в критична ситуация, то при другите бозайници като че ли се явява основен и единствен. Човекът разчита да стигне до решението основно благодарение на знанията, които притежава и е натрупал по време на обучението си. Влиянието на подсъзнанието само помага при вземане на решението. Докато бозайниците дори не се замислят – при тях всички познания са вродени и се предават генетично. Животът само ги обогатява и доразвива. Това е накратко. А може би това е съзнателно заложено за да може обществото да се конструира по по-подреден начин...
Винаги ме е измъчвала мисълта за дефиницията на понятието „време”. Тук също се крият много парадокси. Ако се повлияем от апориите на Зенон, можем да докажем, че в настоящето няма време. Това може да се приеме за достоверно, ако успеем да „нацепим” времето на безкрайно малки интервали, граничещи с нула, и си изберем един от тях. В този отрязък няма да има време, първо защото ние сме го съкратили до практическа стойност нула, и – второ, защото материята в този отрязък ще се намира в състояние на пълен покой – ние вече го приехме за вярно. Мисля, че тук може да се разсъждава доста. Запазвам си правото да мисля още по темата.
Винаги ме е измъчвала мисълта за дефиницията на понятието „време”. Тук също се крият много парадокси. Ако се повлияем от апориите на Зенон, можем да докажем, че в настоящето няма време. Това може да се приеме за достоверно, ако успеем да „нацепим” времето на безкрайно малки интервали, граничещи с нула, и си изберем един от тях. В този отрязък няма да има време, първо защото ние сме го съкратили до практическа стойност нула, и – второ, защото материята в този отрязък ще се намира в състояние на пълен покой – ние вече го приехме за вярно. Мисля, че тук може да се разсъждава доста. Запазвам си правото да мисля още по темата.
Дано да нямаш нищо против да те наричам така. Доста задъхано защитаваш идеите си. Това ме радва, защото явно ти си доста динамично мислещ човек. Аз също се опитвам да го правя, но не винаги намирам време. В тази статия се опитах да докосна една доста хлъзгава тема - тази за времето. Всичко това, свързано с времето е доста парадоксално. Колкото повече човек се задълбочава в анализа, толкова повече усеща, че доста му пречи това, което е учил. Трудно ми е да се освободя от наложените ми рамки, които си действат и подсъзнателно. Както и да е. Ето какво. Напълно споделям това, което казваш. Време няма. Времето е измислено от човека за да вкара в някаква скала отделните етапи от движението на материята, които ние сме определили като "събития". В по-широк план за улеснение сме въвели и понятията "минало" и "бъдеще". Точно тук обаче е най-големият плюс на разума. Откакто човек въвежда и осмисля тези понятия, той става различен от животните. Т.е. това е основното и главното, по което се различава от животните. Именно понятието "време" е основата, върху която човек може да прогнозира, да прави планове, да предвижда резултатите, да взема решения. За животните, например, има само едно понятие: "сега". За тях няма минало, няма бъдеще. Миналото се свързва със специфични миризми, например, които осигуряват храна във всеки един момент, бъдещето е свързано с изравянето на скритата сутринта храна, но пак с цел оцеляване. Животните живеят ден за ден. Само разумът чрез познавателните си възможности може да планира живота. В този смисъл има минало - когато отчитаме свършеното, настояще - когато извършваме действието и бъдеще - когато прогнозираме какво ще свършим в момента, който ще се превърне в насояще. Сложничко излезе, но ако имам повече време ще се задълбоча. Впрочем, въобще не се притеснявай - въобще не ми пречиш, като посещаваш блога ми. Дори ми е приятно. Не винаги мога обаче да отговоря на момента, в настоящето, за което се извинявам - просто не ми стига времето ;-), но нали затова има бъдеще...
Като се наспи човек и му идват свежи мисли. Е, не чак толкова, ама са по-различни. Исках да споделя, че работя върху гравитацията като природен феномен. Гравитацията, електричеството, магнетизма и защо водата в океана е солена са въпроси, на които науката все още не е дала еднозначен отговор. Има някакви определения, но те са по-скоро за изчистване на съвестта на незнанието. Не бива определението да съдържа описание на факта, който наблюдаваме, а главно причината, която го предизвиква. Фактите ние сами си ги виждаме. Така че, когато имам някаква готовност непременно ще ти се обадя. Благодаря ти, че сподели с мен. Поздрави!