За мутациите и разума

Коя е възможната причина за придобиване на разум от човека? Многото думи, които бях употребил, може би щяха да се концентрират в една – и тя е   м у т а ц и я. Това е доста интересна теза. За целта погледнах какво е определението за „мутация” в Wikipedia. Ето какво открих:

Мутациите представляват промени в генетичната информация на организмите, носител на която са молекулите на нуклеиновите киселини - ДНК и РНК. Причините за възникване на мутации могат да бъдат грешки при презаписването на наследствена информация в рамките на клетъчното делене, пряко въздействие на увреждащи фактори като радиация, химически вещества (мутагени) и вируси, нарушения в контрола на нормални клетъчни процеси в рамките на мейозата и дефекти в системите за поправка на генетичната информация. В многоклетъчните организми най-общо мутациите могат да засягат репродуктивните тъкани и да бъдат предавани в поколенията или да засягат соматичните тъкани и да останат единствено в рамките на индивида. Изключения от това правило се наблюдава при някои растения, които са способни да предават соматични мутации на своето поколение по полов и безполов път.

От гледна точка на еволюционната биология, мутациите се разглеждат като движеща сила на еволюционния процес. Така например мутации, неосигуряващи предимство на организма (вредни) биват отстранявани в рамките на естествения отбор, а мутациите даващи преимущество в борбата за оцеляване (полезни) се съхраняват в наследствената програма на вида. Съществуват и неутрални мутации (т.е. нито полезни, нито вредни), които нямат пряко влияние върху оцеляването на организмите и тяхната тенденция е пряко акумулиране в генома.

Голяма част от възникващите мутации, се поправят от системите за поправка на генетичния материал, при което последиците се неутрализират.

А ето как е обяснено в Тълковния речник:

мн. мутации, ж.
1. Промяна, изменение.
2. Внезапна промяна в растителни или животински организми, която се предава на следващите поколения.
3. Промяна в гласа на юношите през пубертета.
• прил. мутационен, мутационна, мутационно, мн. мутационни. Мутационна теория.

Явно за нашите нужди това определение е доста слабо, но съм длъжен да го посоча за да съм лоялен към темата.

Не че не ни е ясно, но в това разширено определение (Wikipedia) има нещо примамливо, нещо дискусионно. Тук, в това определение има два стила – академичен и по-популярен, разговорен. Аз по по принцип ползвам академичния стил като база за размишление, а обикновено се изразявам на по-литературен, бих казал, език. Това съм приел като стил, защото по този начин се освобождавам от влиянието на рамките, мога да изляза извън тях и да привнеса малко емоция. Така описанието на проблема става за мен по-изразително, по-пластично. В никакъв случай не осакатявам идеята, а се опитвам да я направя по-популярна.

Ако се вгледаме в горното определение неизбежно ще открием много неща, които съответстват на нашите разсъждения, както и такива, които дават нови насоки. Задавам си въпроса що за мутации е преживял човекът, за да стигне до „съвършенството” си? Във всички случаи това са преди всичко генетични грешки. Какви пряко увреждащи фактори са предизвикали тези мутации? Дали грешки при презаписването на наследствена информация, дали радиация, химически вещества (мутагени) и вируси, дали нарушения в контрола на нормалните клетъчни процеси, дали дефекти в системите за поправка на генетичната информация? А може би всичко това заедно? Но, пак се питам, коя от тези причини в дотолкова уникална, че да въздейства най-силно само на човека? Със сигурност такива въздействия е понесъл всеки представител на животинския свят. Означава ли това, че при човека тази комбинация е била изключително специфична и на практика неповторима. Може би – да, защото има достатъчно видове с наченки на разум. Дори и да не го проявяват, те са готови да го демонстрират след малко упражнения или дресировка. Тук мога да изкажа предположението си, че инстинктите, които са присъщи на всеки представител на животинския свят са наченки на разум. Всеки индивид се ражда с тях и ги развива, попаднал във враждебна среда. Изкушавам се да направя метафората, че всеки се ражда с BIOS, а през живота си се старае да създаде операционна система на тази база. Знам, че тук тезата ми е доста слаба и податлива на атаки, просто защото академично не е приемлива, но какво да правя, като намирам сериозни връзки за да се защитя. А! Ето че ми хрумва още нещо. Не можем ли да приемем, че разумът е мутирал инстинкт? Кой всъщност може да ми представи еталонна структура на размишление, обозначена като „разум”? Защо съм длъжен да приема наложения стереотип на мислене, че да приложа и аз наложилата се схема на разсъждение?

Имам спомен, че в някаква сериозна публикация (извинете, че не мога да цитирам), човекът се е зародил като познатият ни вид някъде в Югоизточна Африка. По- важното в случая е, че този район е известен от край време със силната си радиоактивна среда. Среда, в която е произлязъл Човекът... Това е един от обяснимите пътища за развитие на някаква мутация. Тя е била неизбежна. Но, забележете, ако говорим за мутация на човека в тези условия, това означава, че той, човекът, все пак е дошъл от някъде. Защото мутацията все пак е промяна на нещо съществувало до този момент. Малко се изместих от темата. Все пак теорията за приоритетно развитие на едни сетива за сметка на други ми допада. Но за мен остава открит въпросът защо разполагаме с толкова малко сетива? Защо „най-висшата форма на живот” е ограничена в стремежа си да опознае света? Защо трябва да създаваме микроскопи, телескопи, защо трябва да търсим изкуствени (може би не е точната дума) начини за да проникнем в познанието си там, където нещата вечно съществуват? Ако това е даденост – имам предвид вечното съществуване на материята, независимо от вида, в който се проявява, защо ние нямаме регламентиран достъп до тази информация? Човек ползва едва около 12% от възможния капацитет на мозъка си. А какво правим с другите 88%? Просто нищо. Те си стоят като разточителен резерв. За какво всъщност е предназначен този резерв? Какво е това разхищение на природата? Дали това е случайно? Природата не работи с прогнози, тя по-скоро е на принципа „проба-грешка”. Попадал съм на доста опити за отговор, но нито един не съм преценил като достатъчно смислен и аргументиран.

За самия мен тези въпроси са непосилни за отговор. Може би бих имал известен успех, ако имах време да се задълбоча, но един живот е доста кратък срок. Засега се ограничавам само с хипотези.