За произхода на Вселената
Въпросът за началото на Вселената винаги ме кара да се замислям. Аз не съм астроном, не съм и физик. Но и минимума, който ми е дало образованието по този въпрос, ми дава възможност да се опитвам да търся отговора на най-големия въпрос. Най-лесно би било да приемем Теорията за относителността като готов и завършен отговор. Ами какво ще стане... ако се усъмним? Ясно какво - ще търсим друг отговор. Ето моя отговор. Ние знаем много малко както за микро-, така и за макрокосмоса. Защо не погледнем на нещата както бихме погледнали на една „матрьошка”? Самата матрьошка е с безкрайно множество пластове, като материята от всеки един се съдържа под обвивката на предходния. Погледнато по този начин е възможно Земята да е само един блуждаещ атом в състава на някаква неизвестна структура. А атомите, които ние знаем, са съответно планети или цели планетни системи от микрокосмоса, който ние малко познаваме. И така до безкрайност. Ето какво се казва в Уикипедия: „Разширяването на Вселената, което следва от уравненията на общата теория на относителността, бива потвърдено с наблюденията за раздалечаване на галактиките. Екстраполирайки назад във времето стигаме до извода, че Вселената трябва да е била или много малка, или дори да е била събрана в точка — т. нар. сингулярност. Теоремата на Хокинг-Пенроуз показва, че от уравненията на общата относителност следва, че такава точка даваща начало на пространството и времето трябва да е съществувала.” Къде на шега, къде наистина си мисля – дали Големият взрив не е предизвикан от това, че някой, някъде, някога е драснал клечка кибрит по някакъв повод, а материята, от която се е образувала нашата Вселена се е намирала в силно концентриран вид някъде в главичката на кибритената клечка, т.е. в епицентъра на взрива... Не създаваме ли нови вселени и ние, извършвайки подобни, неосъзнатии действия? Според мен, ако има нещо вечно, това е пространството – именно в него е разположена материята. А това за времето, по начина, по който се възприема, според мен не е коректно – пак си го нагласяме както ни е удобно. Според мен времето съществува там, където има движение, или казано по по-различен начин, промяната на сътоянието обуславя съществуването на времето. За материя в покой времето не съществува. А що се отнася до гравитацията... За нея знам само, че съществува. Тя е необяснима също така, както и други до болка познати неща в живота. Ето един въпрос, на който науката още не е дала отговор: какво е електричеството? Всеки ще отговори: насочено движение на електрони. И ще бъде прав, защото в училище така са му казали. Само че това е резултата от нещо, което все още не може да се обясни. За днес стига.
Сем. Христови 3 Октомври 2011г.
Ех,ех,ех, ако само беше прочел "Божията формула" на Жозе Рофригеш Душ Сантош.........всички отговори са вътре!!!!
Гост 30 Април 2012г.
от гледна точка на новата научна парадигма 1. времето не съществува /изкоментирах го по-горе/, 2. вселената както и всичко останало е структурна форма на материята тоест е съставена от материя, пространство и движение, тоест произхожда от единствената и света троица /това го казвам, но в никакъв случай в религиозния контекст ... просто материята свети само когато е в движение и гравитацията е студената светлина на безкрая, но сетивото ни за нея е било погребано под сетивото за фотоните/ от МАТЕРИЯ/ДВИЖЕНИЕ/ПРОСТРАНСТВО. това е интересен произход като се има предвид, че вселената, а и всичко в нея непрекъснато се преизгражда, непрекъснато ... самия механизъм на гравитационното силово въздейтвие е такъв. 3. гравитацията съществува и още как и тя в никакъв случай не е функция на масивен обект изкривяващ времепространството ... гравитацията е функция на пълния разпад /вероятно почти пълния/ на структурите на материята до материя и движение и предствавлява енергиен поток и още по-точно реактивен енергиен поток = тирбушонен енергиен поток 4. гравитационния разпад е много по-мощен от атомния и анихилационния защото и при двата остава огромно количество затворено движение, което не упражнява разрушително въздействие ... това е и едното обяснение защо земята не губи тонове маса при гравитационното излъчване ... макар че има и обяснение в което гравитацията се приема като функция на струпаната материя, но не като изкривено времепространство, а като особен тип фокусираща външния енергиен поток леща ... асиметричното натрупване на инертност води до асиметрично изявяване на иначе симетричния и безкраен енергиен поток/поле във всяка една точка на пространството ... гравитацията се движи със скоростта на светлината спрямо источника, но поради реактивния си характер тя не ни разрушава, а ни гали и приема от люлката ни до гроба ни в черната земя ... гравигацията е истинската божия любов ... тя е истинския събирач на световете и на нас самите ... 5. теорията на относителността не е готов отговор и никога няма да бъде в бъдещето ... айнщайн е открил нещо велико, но до края си не го е разбрал или поради славославянията го е разбрал в началото, а след това го е забравил и това нещо е фактът, че скоростта на светлината е винаги константна величина спрямо источника от който изхожда във всичките посоки на пространството независимо дали изтачника е относително подвижен или неподвижен и независимо дали се ускорява или не ... амин