За религията и мястото й в живота

   Тези дни попаднах на една мисъл на някакъв нобелист, не успях да му запомня името, но бях впечатлен: “не е вярно, че няма нищо по-бързо от светлината - това е тъмнината, тя винаги е пред светлината”. Простичко, но пълно с голям смисъл. И една красива метафора. Човек постоянно се бори с мрака - той е безкраен, а светлината е неизчерпаема. Така че в случая аз ще си позволя да се възползвам от тази мисъл и да кажа, че стремежът да докоснем истината може да се наподоби със стремежът светлината да избута мрака. Мракът е навсякъде, светлината е частен случай, но неизбежен. Красивото във всичко това е неограниченият стремеж на светлината да победи. Невероятно би изглеждала една светла вселена...
Уточнявам, обаче - истината в научен, философски смисъл, а не в библейското си звучене. Това е може би по-важното за мен. Информацията е безкрайна. Безкраен е и стремежът тя да бъде овладяна и усвоена. Всъщност вселената е изградена само и единствено от информация. Информацията си съществува навсякъде, независимо от нашето съзнание. И ако ние успеем да проумеем това, да овладеем нейните проявления, да специфицираме характеристиките на нейното появяване, съхранение и разпространение, това би означавало, че сме овладели тайните на Вселената. Аз лично се съмнявам, че някога това може да се случи. Информацията е динамично съществуваща и еднопосочно развиваща се. Единствено разума е в състояние да я подреди и да я употреби за своя полза. Това са „невчесани мисли” и вероятно не звучат гладко, но поне идеята мисля че е достъпно ясна. Като че ли религията прави опит да овладее този процес, но изразявам съмнение, че може да има успех, защото информацията се развива и в количествено и качествено отношение, а методите на църквата (разбирай религията) си остават същите каквито са били още при нейното създаване. Мисля, че ако тя развиваше философските фундаменти, върху които се е изградила, ако имаше наистина водеща роля като прогресивна и единствена сила в обработката на глобалната информация, щеше да печели много привърженици. Такава е нашата мисия в живота - да продължим и запазим вида - “инструмента” на природата.
   Тук като че ли малко се размекнах. Ето - концентрирам се и задавам грешния въпрос: Кому е нужна религията? Ако търся наистина отговор, ще трябва всичко да започне отначало. Предлагам един отговор, който обикновено не се харесва. Религията е измислена за да държи в подчинение човека. Това си е съвършен инструмент за манипулиране на мисленето. Първоначално създадена да обясни необяснимото, впоследствие се изкористява и много успешно влияе върху обществото. Съжалявам, ако съм засегнал нещо лично, но за мен това е очевидно. И още нещо. Не знам защо обществото проповядва търпимост към вярващите - да се уважава вярата им и по никакъв начин да не ги обиждаме (т.е. ние - атеистите). Нищо лошо. Ами аз какво да правя? Не мога да дискутирам с вярващия, защото ще му накърня чувствата. Неприятно ми става, когато и по медиите се толерира здраво религията. Вмъкват се най-различни коментари на религиозни теми, а на атеистични не. Защо ме задължават да приема религията като даденост и да я прегърна от душа и сърце? Не е ли по-справедливо да се внесе яснота кой кой е. Аз съм такъв - когато нещо ми се натрапва, това ме държи нащрек - задължително някой ще извлече полза на мой гръб. И за да бъда отвратително краен, ще кажа, че повече вярвам в Дядо Мраз. А и Торбалан ми е симпатичен. Но, сериозно - аз си изживях детството и измислените неща не ме вълнуват. Просто помъдрях. Направил съм своя избор. Нещата изглеждат така, че атеистите трябва да наведат виновно глава и да се измъкнат на пръсти. Не съм виновен. Аз съм просто атеист.