За случайността I

         Мислех си за случайността. Дори в Wikipedia няма определение. Казвам това, защото понятието е с многопластов смисъл, който в почти всички случаи е на субективна основа. За да усетим разликите, нека да видим как обясняват случайността например математиците. Да погледнем отново Wikipedia. Хм... какво ли означава всичко това? Изучавал съм висша математика, но просто не помня да съм попадал на нещо толкова сложно и неразбираемо. Е, добре. Нека да не се измъчваме повече.  Това, което е ясно, е, че теорията на вероятностите признава случайността и прилагайки познатата методология може да предскаже с впечатляваща точност случайното възникване на дадено събитие.  Общо взето математиката е приложима във всички точни науки – химия, физика, астрономия. С това трябва да се съгласим и да го приемем безспорно. Впрочем мога да предложа едно определение: „Случайните събития представляват най-простия пример за модел на наблюдение със случаен (неопределен отнапред) изход. Често се налага на практика наблюденията да бъдат всъщност измервания - резултатът от експеримента да се записва с число. Модел на такива експерименти са случайните величини.” Не че става кой знае колко по-ясно, ама все пак си е някакво определение.

            Но! Ако търсим математическо обяснение – винаги ще намерим. Само че ние разсъждаваме върху една психологическа категория. Върху събития с непредсказуема проява, за която нашият разум търси обяснение. Ние имаме нужда от някакво рационално обяснение. Ако не намерим такова, то остава да сведем нещата до паранормалното. До нещо, което е извън нашия обсег на възприятие. Със сигурност това е най-лесния и безотговорен подход, защото той по презумпция ни дава готов отговор. Аз обаче съм непримирим и не приемам следствието без да съм проучил причината. Много е трудно да се докаже съществува ли случайността или не. Както доста други подобни разсъждения и тук прави са и двете страни. Но докато в конкретния случай знаем правото на едната страна, т.е., че случайност няма, правото на другата страна не е изяснено. Внасям яснота, че паранормалното доста ми импонира, защото именно там се пораждат свежи и смели идеи. Просто е гимнастика на ума. Но тук няма как да се влияя от паранормалното. Иначе ще се получи пристрастие, а аз се стремя към чист резултат. Всяко едно събитие е резултат от проявата на някаква причина. От причината до резултата пътят обикновено е един. Това е доказуемо в случая, че са известни всички параметри, участващи като ограничителни условия при осъществяване на събитието. И обикновено имат резултативен характер, понеже се отчитат на финала. Тук в никакъв случай не може да се говори за възможност да се появи случайност, защото всичко вече е анализирано и сме отчели очаквания резултат. Следователно намесата на случайността може да търсим единствено в наблюдаване на събитието, преди още да сме стигнали до очаквания резултат. В една такава ситуация винаги имаме известно притеснение дали ще получим очаквания резултат. От какво може да е породено притеснението ни? От това, да не би нещо неочаквано да се намеси и да промени параметрите на съставните или да внесе нови. На практика няма такова събитие,  наблюдавано от човека, при протичането на което да не е налице притеснението да не се обърка нещо. Колкото и сме сигурни, това се случва. Затова и ядрените централи, например, имат многократна защита. Не че не са сигурни, ама така – за всеки случай. Автомобилите са с монтирани две или повече въздушни възглавници – не че не сте внимателен шофьор, ама така – за всеки случай. На всяко място в самолета има кислородна маска. Не че нещо ще се случи точно тоя полет, ама така – за всеки случай...  Всичко това се прави с цел да се сведе появата на случайността до минимум. А щом е така, значи тя е предвидена като възможност.  Какво ще се случи, ако ято птици пресекат пътя на излитащия самолет? Не ми се мисли. Нека проследим двете причинни вериги.

1.Преди милиони години, със зараждането на живота на Земята, едни от най-устойчивите животински видове са били динозаврите. Поради известни или не толкова известни причини те са измрели, като са останали само малка част от техните генетични наследници – птиците. Те живеят обикновено на ята. Животът им така е подреден, че всяка сутрин в 8:00 часа те излитат от гнездата си и ако температурата на въздуха е под 18 градуса, се насочват на запад, където при тези условия има изобилна храна - например разни насекоми, съществуващи при тези условия. Ако температурата е над 18  градуса, те си остават  в ареала, защото там има изобилие от храна - също насекоми, но видът им позволява да са активни само при тези, различни условия.

            2. Преди милиони години на Земята се е зародил един биологичен вид, който след като бил надарен с разум, гордо се нарекъл Човек. Благодарение на разума си той започнал да рационализира живота си и да създава различни механизми и машини. Измислил колата, самолета, компютъра и какво ли не още. За да преодолява големи разстояния за кратко време, използвал самолета. А за да внесе ред в това, създал разписание. Всяка сутрин в 8:00 часа един самолет излитал по определена дестинация.  Въпросната сутрин обаче било хладничко, но това не попречило на самолета да излети. И той излетял. Излетяли обаче и птиците. На запад. Не ми се мисли какво се е случило.

Да анализираме ситуацията. Всички са знаели за особеностите в характера на ятото, но никой не е съобразил тази сутрин, че условията са налице и трябва да се очаква нещо лошо. Допускаме, че по цялата биологична и историческа верига от възникването на динозаврите до днешната фатална дата, не е имало никаква случайност и всичко си е вървяло съвсем гладко. И със самолетите не е имало проблем – от както е създаден човекът, от както е изнамерил желязото и е започнал да прави самолети, случайности не е имало. Но какво се случва? Ято птици попада във фюзелажа на излитащия самолет. Това, че са се пресекли двете линии, не може да бъде наречено по друг начин освен случайност. И то нещастна. За този, който е знаел за тази възможност, това ще е катастрофа. За този, който не е знаел, това ще е случайност. В крайна сметка стигаме до извода, че независимо от всички други обстоятелства, проявяващи се в причинно-следствените връзки, оценката за едно събитие като случайно или не, е субективна. Ако извикаме на помощ математиката, ще докажем с вероятност примерно 0,00000000000123, че това може да се случи. И с това всеки разумен човек ще се съгласи. Но когато се случи, с помощта на математиката се създава един парадокс. Когато катастрофата се случи, едните ще кажат:”Вероятността това да се случи е безкрайно малка, затова приемам, че е чиста случайност”. Другите ще кажат:”Макар че вероятността това да се случи е твърде малка, тук няма никаква случайност, това трябваше да се очаква”.

       Търсех екстраполация на математическите принципи в реалния живот. Мога да добавя нещо за да внеса яснота дотолкова, че и на мен да ми стане ясно.  Ще се опитам да бъда кратък. Хрумна ми един популярен пример, който се даваше навремето при изучаване Теорията на вероятностите. На въпроса може ли една маймуна, поставена пред пишещата машина случайно да напише „Война и мир”, отговорът е „да”. Звучи невероятно, докато не се изясни, че тази вероятност е 10 на минус 1 290 0000 степен. Само като пример – най-голямото число, с което борави математиката е 10 на степен минус 100 000 (ако не се лъжа). За това още един пример за да добием известна представа: Колко водородни атома (това е най-малкият атом) могат да се съберат във познатата ни вселена наредени един до друг?
Вселената има размери около 14 милиарда светлинни години. Като знаем размера на водородния атом това не е трудно да се изчисли и се получава 10 на 760 степен! Твърде много по-малко от това маймуната да напише „Война и мир”. Това все пак са математически абстрактни конструкции, но така или иначе те показват, че всяка една случайност е предвидима. И точно тук човек се разколебава. Вероятността една невероятна случайност да се случи е толкова пренебрежимо малка, че тя практически има стойност нула.  Но тя така или иначе отговаря на всички условия за наличието на причина, а от там -  и следствие.  И се връщам към началото. Ако някой си беше направил труда да прогнозира, че на тази дата в толкова часа температурата ще е критично ниска, и беше отменил полета, нямаше да има случайност. Значи в ръцете на някого е било да повлияе на причината, но не го е направил, защото е подценил нулите в степенния показател. Не знам дали ще съм прав, но бих казал, че колкото повече са нулите в степенния показател, толкова едно възможно събитие става по-случайно. Това обаче предполага да се направят неимоверно много изчисления и това да е постоянен процес, който да вади резултат всяка секунда, че дори и по-често. Иначе в интервалите наистина може да се случи нещо...