За смисъла на живота

National Geographic България

През 1938 година южно - африкански рибар уловил жива ръкоперка - вид , за който се предполагало , че е изчезнал още по времето на динозаврите . Името на този единствен представител на ръкоперките елатимерия/Latimeria chalumnae/ . 
Латимерията може да достигне дължина от близо 2 метра и тегло до 100 килограма , но обикновено и по - малка , особено мъжките екземпляри , които достигат до около 165 сантиметра дължина.Рибата е тъмносиня на цвят с ярко открояващи се бели петна . Счита се , че на възраст може да достигне 60 години . Тя живее в студени , дълбоки , солени морски води . Обитава предимно вулканични пещери и дупки в застиналата лава. Удивително е , че тези риби изглеждат по същия начин както и преди 350 милиона години !

     Виждате ли за какво става въпрос? Това създание 350 милиона години не се е променило! Това означава, че преди 350 милиона години то е достигнало съвършенство или поне най-малкото вътрешно равновесие и  е спряло развитието си. Хайде сега да си зададем въпроса: „Какъв е смисълът на живота за латимерията?” Лично аз не мога да дам смислен отговор. Какво се получава. Явно латимерията дотолкова се е приспособила към обкръжаващата я среда, създала си е такъв комфорт, че в своето безгрижие този въпрос едва ли я вълнува. Но нека не забравяме, че Природата е запазила един светкавично развил се биологичен вид в продължение на 350 милиона години! Това е изумително! А защо не допуснем, че тази грозновата риба има разум? Е, да речем, не като нашия, но все пак някакъв. Според мен едва ли само инстинктите са я съхранили милиони години. Около нея е вървяла  еволюцията. Създавали са се нови видове, други са изчезвали. А на нея се е налагало да се примири с това. Освен това се е налагало да се приспособява към новите, еволюирали видове и да се примири с изчезването на други. При нормалните животни това приспособяване неминуемо щеше да доведе до качествена промяна на вида. А тази риба се е съхранила непокътната. И след като се е съхранила, защо това се е случило? Кому и с какво е полезна тя? С какво допринася за баланса на Природата? Едва ли някога ще узнаем. Но знаем едно – латимерията е едно от съвършенствата на природата. И то не единственото. А възможно ли е да допуснем следното. Преди 350, повече или по-малко милиони години Природата е създала множество биологични видове и е започнала ударно да се опитва да ги дарява с разум. Не ми се иска да проследявам генеалогията на отделните видове, родове и семейства, но знаем със сигурност, че е имало наченки на разум у някои представители. Не напразно по-смелите изказват, а много поддържат хипотезата, че ако не се беше появил човекът, динозаврите щяха щяха да бъдат най-разумните същества. Между насекомите също има претенденти. Защо Природата е зарязала експериментите с постигане на съвършенство и спешно е заложила на един набързо скалъпен вид, съществуващ едва от около един милион години? Какво се е объркало? Какво е трябвало да бъде спасено? Защо е създала човека някак си недовършен, но въпреки това е рискувала и му е възложила да развива разума си, при това с доста бързи темпове? Аз предлагам отговор. Това, което е трябвало да се спаси, да се запази и да се развие е дезоксирибонуклеиновата киселина. На практика това е нещото, което е носител на живота. А Човекът е просто инкубатор. Тук идва мястото на разума. Една от основните му цели е да се самоусъвършенства и да се съхранява. Самоусъвършенстването води до промяна на ДНК по отношение на кода, заложен в нея. Съхраняването най-сигурно може да се осъществи, като се осигури поддържането и развитието на живота. От тук и стремежът на Човека за овладее непознати светове, да разсее живота навсякъде, където успее. Човекът е предопределен да продължи щафетата на панспермията. Така гоним крайната цел – висш разум, поддържан и обслужван от живота. Стигнахме като че ли до отговора на вечния въпрос за смисъла на живота. Аз го виждам така: Смисълът на живота е да се създаде висшия разум. Едва ли това е краен процес. Погледнато по този начин, този въпрос винаги ще стои с неясен отговор. Природата ревниво го пази.

   Но  ние ще го разгадаем...