Не намирате ли за странно, че именно инструментът, който служи за опознаването на света е най-непознат на човека. Какво всъщност знаем за мозъка? Достатъчно малко за да сме сигурни в неговите възможности. Аз бих се насочил само към някои моменти, които будят размисли и въпроси. Отдавна съм наясно, че теглото на мозъка въобще не е показател за степента на интелигентност. Само че възниква един друг въпрос. Общоприето е твърдението, че колкото повече и по-дълбоки са гънките на мозъка, толкова човекът е по-умен. Явно тук става дума за това, че колкото по-голяма е повърхността на мозъка, толкова по-умен е човекът. Всъщност говорим за едно и също нещо. Но ако се замислим, леко ще се озадачим. Също е неоспоримо, че плътността на сивото вещество е една и съща, бих обобщил, за всеки бозайник. Тогава е съвсем логично, че при по-голямо тегло, мозъкът би имал по-голяма повърхност. А въпрос на лична амбиция и малко повече гениалност е да се образуват повече и по-дълбоки гънки. Не знам защо нещата не се коментират по този начин. Впрочем, нека да погледнем малко по-различно на нещата. Ето една глобална схема. Природата е напреднала и е създала така необходимия й разум. Какво е разумът във физически смисъл? Функция на някаква биологична субстанция. Доколкото сме изследвали процеса, това е мозъкът. Но за да е продуктивен и максимално полезен, мозъкът трябва да притежава няколко задължителни качества. Първото е мобилност. Това е универсалният начин да се получава и обработва информация. Второто е жизненост. Мозъкът трябва постоянно да се поддържа в стабилна форма и състояние за да е максимално продуктивен. На трето място бих поставил комуникативност. Това е способността на мозъка да се свързва с други и поддържа тази система в стабилно състояние. Никакви претенции за така изброените качества. Току-що ги измислих. Обяснявам го с това, че са се таили в подсъзнанието ми и просто са дочакали момента на отключване. Хайде да съберем 1+1. За да се гарантира успешното съществуване на мозъка, на него му е необходим механизъм, който да осигури всичко това. Ето ти го човекът. Човекът е пазител на мозъка; той чрез цялата си физиология го съхранява, изхранва и поддържа, осигурява му мобилност. Не искам да се приеме като противоречие с едни мои по-ранни мисли, но като че ли тук можем да намерим допълнение към смисъла на живота – опазването и възпроизвеждането на мозъка.
Изяснявам моето виждане, че мозъкът е само инструмент за произвеждане на разум. И така, както няма клещи за леваци, за мъже или за жени, за негри или за бели, така няма различни мозъци. Човекът е амбалажът (простете за грубата дума), който съхранява мозъка. Някъде за амбалаж е достатъчен кашон, другаде обикновена салфетка, на трето място – бронирана каса и т.н., и т.н. Зависи в каква среда е поставен да съществува мозъкът. За мен е интересно, че можах да открия и друг видим ъгъл на един и същ въпрос. А това е благодатен материал за градивна дискусия.